Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?
Земеделието е един от основните източници на замърсяване и е причина за глобалното затопляне. Днес земеделието има още по-отговорни задачи, защото трябва да продължи да произвежда в условията на неблагоприятен климат и то по регинетивни(възстановителени) технологии. Това е производствената идеология, която следва Organic Farming Designer и Razsadi.Com. Ние имаме многогодишен опит в правене на земеделие при различни климатични условия и стрес ситуации:
- При неблагоприятните климатични условия изключително важен става изборът на здрав и качествен посадъчен материал, както и избора на правилен сорт и стратегии.
- Създаване и управление на технология за производство на ягодоплодни култури в новите неблагоприятни условия.
Успешен бизнес е възможен само при правилни решения.
Растителните организми са фенологични индикатори на времето и климата и често се използват като безинструментално средство за неговия анализ. Реакциите на земеделските култури, техните растеж и развитие са пряк резултат от условията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и валежите са основните фактори, които определят продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е възникнала науката земеделска метеорология. В тази публикация са систематизирани някои основни предизвикателства пред земеделието и основни мерки за адаптация на сектора към съвременните климатични условия.
Климатични изменения и предизвикателства
Специалният доклад на Междуправителствения панел по климатични промени IPCC от август 2019 г. за климатичните промени и земята, създаден от 107 експерти от 52 държави, изследва връзката между изменението на климата и ландшафтите по целия свят и какво означава това за бъдещето на хората. Той е публикуван по-малко от година след сигнала, че светът трябва да предприеме спешни, преобразуващи действия, за да предотврати най-тежките последици от изменението на климата след затопляне от 1,5°C, формулирани в сектор земеделие.
| Северна Америка | Намаляване на добивите до 2050 г. | |
| Латинска Америка и Карибският басейн | Понижение на добивите в едни райони и повишение в други. | |
| Европа | За страните с умерен и полярен климат се очаква нарастване на добивите, а при разположените около средните ширини – намаление на добивите. | |
| Близкият изток и Северна Африка | По-високите температури и дефицитът на вода ще намалят производството на пшеница в Северна Африка и царевица в целия регион. | |
| Азия | Недостигът на вода ще е причина за преместване на селскостопанското производство на север. | |
| Океания | В Нова Зеландия ще нараснат добивите от пшеница, но ще се наблюдава намаление на пасищата. Австралия е под заплаха от деградация/замърсяване на почвите и воден дефицит. |
Основните изводи, които докладът прави са няколко:
На първо място – климатичните промени вече оказват влияние върху хората и екосистемите: опасните събития, причинени от променящите се метеорологични модели, включително наводнения, суша, горски пожари и екстремни горещини стават все по-чести по целия свят. Изменението на климата пряко засяга сигурността на храните и водите. Всяко затопляне може да доведе до намаляване на добивите в условия на нарастващо търсене на храна и суровини.
И второ – сред причините за изменението на климата се маркират и антропогенните дейности като промени в структурата и ползването на земята, които причиняват приблизително една четвърт (23%) от човешките емисии; производството на храни, обезлесяване и опустиняване са сред причините за климатични изменения на сушата; деградиралите земи нямат способността да абсорбират въглерод и всъщност могат да отделят въглерод.
Възможно е изменението на климата и човешките дейности да навредят на земята до точката, в която тя да стане нетен източник на въглеродни емисии, а освен това почвата е елемент, който може да има съществен ефект върху климатичните изменения в зависимост от управленските решения. Над 2,7 милиарда души в световен мащаб са засегнати от опустиняването, което означава, че
близо 1/3 от световното население е загубило продуктивни земи,които да използва за земеделски цели. Правилното управление на почвите може да се приложи към обезвредени почви на площ, малко по-голяма от Европа, подобрявайки поминъка и икономическите възможности на хората.
И трето – за адекватен отговор на климатичните предизвикателства са необходими действия като защита на екосистемите, защото приблизително 72% от заледената земя е засегната от човешката дейност. Сред направените изводи е и тезата, че
поддържането на дивите и свободни от човешки натиск зони е от решаващо значение за спасяването на биологичното разнообразие и намаляването на емисиите.Необходимо е да се промени и култура и здравословния начин на хранене, свързани и с намаляване на отпадъците. Ако отпадъците от храненето се намалят, допълнително един милиард души ще имат осигурена храна. Намаляването на консумацията на храни с животински произход може да допринесе за понижение на замърсяването от животновъдството.
Измененията и колебанията на климата водят до промяна на условията на растеж и развитие на земеделските култури. Това има пряка връзка с начина, по който светът произвежда, разпределя и консумира храна. Климатът е пряко свързан с начина и перспективите за глобалното производство, необходимо за поддържане на човешкото население. Очакванията са броя на хората в света да нарасне до 10 милиарда до 2050 г. Това изправя световната общественост пред огромното предизвикателството как да изхрани 2,3 милиарда души допълнително чрез щадящи природата методи и в условия на климатични изменения.
Сектор земеделие фокусира вниманието на еколозите, тъй като производството на храни е сред основните причини за глобалните промени в околната среда: селското стопанство заема 40% от световното производство на земя, а хранителните продукти са отговорни за 21% от емисиите на парникови газове в световен мащаб и 70% от използването на сладка вода. В контекста на няколко ключови двигатели на промяната (демографски и икономически растеж, променящи се модели на потребление, технологични напредък, интеграция на глобалната търговия или изменението на климата), които всички ще повлияят на селскостопанската верига на стойността, агро-хранителният сектор ще трябва да се адаптира към това нарастващо търсене на храна, като същевременно се справи с предизвикателствата за устойчивост и здраве.
Климатични изменения в България и връзката им със сектор земеделиеНякои климатични модели симулират увеличаване на температурата на въздуха за България през 21 век с между 2⁰С и 5⁰С при удвояване на количеството на въглероден диоксид в атмосферата. Проекциите са за повече валежи през студеното полугодие, в периода на влагонатрупване, когато при растенията не се наблюдава вегетация. През топлото полугодие валежите ще запазят нивата си или ще намалеят, което ще се засили интензивността и честотата на засушаванията и проливните валежи. Съвременните климатични прогнози имат ориентировъчен характер и дават насоки и за развитие на секторите.
Какво показват реалните изследвания към момента? В началото на 21 век (към 2017 г.) в България учените от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) отчитат повишение на средната температура на въздуха с 0,8⁰С спрямо периода 1961 – 1990 г., както и промяна в разпределението на валежите (Marinova et.al, 2017). За разлика от края на миналото столетие, когато тенденцията към повишение беше добре изразена в Североизточна България (Koleva & Alexandrov, 2008), в момента изследванията показват повишаване на температурата и в Южна и Югоизточна България, определена като зона с чести засушавания, в която отглеждането на пролетни култури е рисково по отношение на условията на овлажнение по принцип. Наблюдава се нарастване на броя на горещи дни (t max. <32 ⁰С) през последните десетилетия. В повечето станции е регистрирана статистически значима тенденция на нарастване на броя на горещите дни средно с 3(4) цели дни на декада. При ледените дни, които имат отношение към характера на зимата, се забелязва статистически значимо намаление с 2 до 3 цели дни (Господинов, И. ред. (2020). Разбира се, един такъв общ поглед не може да бъде приложен пряко в земеделието, защото тук са необходими прецизни, локални проучвания, свързани с условия на отделните райони. В тази посока са ориентирани и изследванията в областта на агрометеорологията и агроклиматологията. Отчита се, че повишаването на температурата е по-осезаемо през вегетационния период или фитоклиматичните сезони пролет, лято и есен. Това води до промяна на продължителността на потенциалния вегетационен период, до по-бързо набиране на необходимите температурни суми и скъсяване на междуфазните периоди, което се отразява върху добива от земеделските култури. Изисква прецизиране на агротехническите срокове на сеитба, времето и нормите на напояване, подбор на подходящи видове и сортове култури.
Формулираните мерки за адаптация, дейности у насСпоред проучване на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент през 2019 г. са препоръчани мерки, които да включват:
- методи на генетика и селекцията;
- използването на култури с по-висока хранителна стойност;
- IoT (Internet of things – интернет на нещата) технологии за събиране и публикуване на информация за производствените процеси и фермата;
- автоматизация на селското стопанство;
- автоматично управление, мониторинг и анализ на почви, площи, здравен статус;
- оптимизиране на процесите в земеделието;
- прозрачност, ефективност и отчетност по веригата от производител до потребител.
У нас усилията включват синьо-зелени държавни политики, насочени към инвестиции в прецизни научни изследвания и устойчиво развитие в сектора.
Първоизточник на информацията: www.climateka.bg
